***
Всеки ден ми е надежда.
Всеки ден ми е борба.
Гледаме се изпод вежди
с многоликата Съдба.
Тя ме глозга тихо-тихо.
Ръфа всеки идващ миг.
Мек пашкул са всички стихове.
В тях се скривам като вик.
И в река от думи плувам.
Все не стигам до брега.
Пояс хвърля ми (сънувам!)
милостивата Съдба.
Но не мога да го хвана.
Няма как да се спася.
Светя като черна рана
в полудели небеса.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
