***

18.03.2017 г., 0:00 ч.

Поезия » Друга

456 3 4

Всеки ден ми е надежда.

Всеки ден ми е борба.

Гледаме се изпод вежди

с многоликата Съдба.

Тя ме глозга тихо-тихо.

Ръфа всеки идващ миг.

Мек пашкул са всички стихове.

В тях се скривам като вик.

И в река от думи плувам.

Все не стигам до брега.

Пояс хвърля ми (сънувам!)

милостивата Съдба.

Но не мога да го хвана.

Няма как да се спася.

Светя като черна рана

в полудели небеса.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

PepiPetrova (Pepi Petrova)

2017-03-20T14:32:20+02:00

Много ми хареса, Нина! Поздрави!
Веси_Еси (Еси)

2017-03-20T06:21:22+02:00

Поздравления за прекрасния стих!
ico1_all (Христо Паничаров)

2017-03-18T12:15:06+02:00

Красиво си го написала Нина, а този " мек пашкул" на всички ни е като последен пристан. Разбирам те и те поздравявам за стиха!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-03-18T08:01:25+02:00

Тъжните моменти се спасяват в лирични отклонения... Успех!😍