Всеки ден ми е надежда.
Всеки ден ми е борба.
Гледаме се изпод вежди
с многоликата Съдба.
Тя ме глозга тихо-тихо.
Ръфа всеки идващ миг.
Мек пашкул са всички стихове.
В тях се скривам като вик.
И в река от думи плувам.
Все не стигам до брега.
Пояс хвърля ми (сънувам!)
милостивата Съдба.
Но не мога да го хвана.
Няма как да се спася.
Светя като черна рана
в полудели небеса.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
