17 мар. 2023 г., 23:37

Да бъда

374 1 3

Вярвах, борих се... уморих се.

Търсих вината във мен.

Съчувствах, поставях се... но някак

потънах без грях.

 

Звездите все още светят красиво

небето синьо все още ми дава кураж.

Но честно... искам да кажа, уморих се

да бъда наново лъган, презиран за своето аз.

 

С години се боря да раздам любов

да бъда буфер за чист благослов...

но вече с мъка успявам да бъда,

да запазя своето аз.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви ,Приятели за оказаната подкрепа ,тя значи много за мен!!!До нови !!!
  • Пази го до последно.
    Поздравявам те!
  • Стих като вопъл, идващ от дъното на сърцето.
    Поздравявам те, Ачо!
    Най-важна в поезията е спонтанността.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...