17 мар. 2023 г., 23:37

Да бъда

370 1 3

Вярвах, борих се... уморих се.

Търсих вината във мен.

Съчувствах, поставях се... но някак

потънах без грях.

 

Звездите все още светят красиво

небето синьо все още ми дава кураж.

Но честно... искам да кажа, уморих се

да бъда наново лъган, презиран за своето аз.

 

С години се боря да раздам любов

да бъда буфер за чист благослов...

но вече с мъка успявам да бъда,

да запазя своето аз.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви ,Приятели за оказаната подкрепа ,тя значи много за мен!!!До нови !!!
  • Пази го до последно.
    Поздравявам те!
  • Стих като вопъл, идващ от дъното на сърцето.
    Поздравявам те, Ачо!
    Най-важна в поезията е спонтанността.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...