17.03.2023 г., 23:37

Да бъда

367 1 3

Вярвах, борих се... уморих се.

Търсих вината във мен.

Съчувствах, поставях се... но някак

потънах без грях.

 

Звездите все още светят красиво

небето синьо все още ми дава кураж.

Но честно... искам да кажа, уморих се

да бъда наново лъган, презиран за своето аз.

 

С години се боря да раздам любов

да бъда буфер за чист благослов...

но вече с мъка успявам да бъда,

да запазя своето аз.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви ,Приятели за оказаната подкрепа ,тя значи много за мен!!!До нови !!!
  • Пази го до последно.
    Поздравявам те!
  • Стих като вопъл, идващ от дъното на сърцето.
    Поздравявам те, Ачо!
    Най-важна в поезията е спонтанността.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...