Вярвах, борих се... уморих се.
Търсих вината във мен.
Съчувствах, поставях се... но някак
потънах без грях.
Звездите все още светят красиво
небето синьо все още ми дава кураж.
Но честно... искам да кажа, уморих се
да бъда наново лъган, презиран за своето аз.
С години се боря да раздам любов
да бъда буфер за чист благослов...
но вече с мъка успявам да бъда,
да запазя своето аз.
© Ангел All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
