10 апр. 2020 г., 09:27

Да литне 

  Поэзия » Другая
530 4 8

Тази сутрин слънцето го няма,

леко се протяга бавен облак,

гларусът е кацнал на паважа,

въздухът оглежда се тревожен.

Някаква мъгла е натежала

като липса, като черна мъка,

тишината нищо не ми казва,

гърлото ми в примка глъхне.

Лястовиче, тъкмо полетяло

над главата ми за нещо се улиса,

хванах го, погалих го за кратко,

блъскаше сърцето му стихийно...

Пуснах го, помогнах му да литне,

гледах го – объркано мъниче.

Няма да прекъсна ничий полет,

Господ ме научи да обичам.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??