Hathor (Геновева Симеонова)
464 1681
10.04.2020 г., 9:27 ч.

Да литне 

  Поезия » Друга
527 4 8

Тази сутрин слънцето го няма,

леко се протяга бавен облак,

гларусът е кацнал на паважа,

въздухът оглежда се тревожен.

Някаква мъгла е натежала

като липса, като черна мъка,

тишината нищо не ми казва,

гърлото ми в примка глъхне.

Лястовиче, тъкмо полетяло

над главата ми за нещо се улиса,

хванах го, погалих го за кратко,

блъскаше сърцето му стихийно...

Пуснах го, помогнах му да литне,

гледах го – объркано мъниче.

Няма да прекъсна ничий полет,

Господ ме научи да обичам.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??