7 нояб. 2010 г., 20:59

Да можех надежда да давам

1.2K 0 28

Да можех надежда да давам

 

Да можех надежда на всеки да давам,

да топля измръзнали нечии ръце

и с цвете света да загръщам и багря,

и слънце да вграждам над всяко небе.

 

Да можех  в платната на кораба тежък

да вдъхна попътно в открито море

и облака черен без следа да пропъдя,

от всяко посърнало, бледно лице.

 

Да можех букети искрици да пращам,

да пълнят с усмивки безличния ден

и цвят във душата на всеки да влагам,

да среща света със любов обграден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...