Да можех надежда да давам
Да можех надежда на всеки да давам,
да топля измръзнали нечии ръце
и с цвете света да загръщам и багря,
и слънце да вграждам над всяко небе.
Да можех в платната на кораба тежък
да вдъхна попътно в открито море
и облака черен без следа да пропъдя,
от всяко посърнало, бледно лице.
Да можех букети искрици да пращам,
да пълнят с усмивки безличния ден
и цвят във душата на всеки да влагам,
да среща света със любов обграден.
© Сеси Всички права запазени