7.11.2010 г., 20:59

Да можех надежда да давам

1.2K 0 28

Да можех надежда да давам

 

Да можех надежда на всеки да давам,

да топля измръзнали нечии ръце

и с цвете света да загръщам и багря,

и слънце да вграждам над всяко небе.

 

Да можех  в платната на кораба тежък

да вдъхна попътно в открито море

и облака черен без следа да пропъдя,

от всяко посърнало, бледно лице.

 

Да можех букети искрици да пращам,

да пълнят с усмивки безличния ден

и цвят във душата на всеки да влагам,

да среща света със любов обграден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....