Цветенца раснат в синьо небе.
Куче в тревата опашка гризе.
Облак е гушнал две-три звезди.
Слънце се свива сред криви стени,
а пък луната до него седи.
Птица подпира комин отстрани.
Малко се слива с дъжда що вали,
а връз комина се кипри мече.
Много прилича на малко момче.
То пък ръката на скелет държи,
с рокля накипрен, с буйни коси.
Къщата зее – врата до врата,
а на прозореца – котка с рога.
Моят художник, прекрачил листа,
смело и страстно превзема света.
Лее се темпер, зрее кошмар.
Дълго ще чистим след новия дар.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены