9.08.2019 г., 21:05

Дар

948 2 3

Цветенца раснат в синьо небе.

Куче в тревата опашка гризе.

Облак е гушнал две-три звезди.

Слънце се свива сред криви стени,

а пък луната до него седи.

Птица подпира комин отстрани.

Малко се слива с дъжда що вали,

а връз комина се кипри мече.

Много прилича на малко момче.

То пък ръката на скелет държи,

с рокля накипрен, с буйни коси.

Къщата зее – врата до врата,

а на прозореца – котка с рога.

Моят художник, прекрачил листа,

смело и страстно превзема света.

Лее се темпер, зрее кошмар.

Дълго ще чистим след новия дар.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....