9.08.2019 г., 21:05

Дар

938 2 3

Цветенца раснат в синьо небе.

Куче в тревата опашка гризе.

Облак е гушнал две-три звезди.

Слънце се свива сред криви стени,

а пък луната до него седи.

Птица подпира комин отстрани.

Малко се слива с дъжда що вали,

а връз комина се кипри мече.

Много прилича на малко момче.

То пък ръката на скелет държи,

с рокля накипрен, с буйни коси.

Къщата зее – врата до врата,

а на прозореца – котка с рога.

Моят художник, прекрачил листа,

смело и страстно превзема света.

Лее се темпер, зрее кошмар.

Дълго ще чистим след новия дар.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...