Aug 9, 2019, 9:05 PM

Дар

  Poetry » Other
939 2 3

Цветенца раснат в синьо небе.

Куче в тревата опашка гризе.

Облак е гушнал две-три звезди.

Слънце се свива сред криви стени,

а пък луната до него седи.

Птица подпира комин отстрани.

Малко се слива с дъжда що вали,

а връз комина се кипри мече.

Много прилича на малко момче.

То пък ръката на скелет държи,

с рокля накипрен, с буйни коси.

Къщата зее – врата до врата,

а на прозореца – котка с рога.

Моят художник, прекрачил листа,

смело и страстно превзема света.

Лее се темпер, зрее кошмар.

Дълго ще чистим след новия дар.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...