Дарая, защо уби звездите?!
Ех, малка моя,
защо не повярва в чудесата,
които ти разказвах,
докато
те приспивах
в пулсиращата утроба?!
Защо избра пътя
към нищото,
над който тегне
злата прокоба?!
От малка не вярваш
в светлината.
Лесно бе
да прокълнеш
звездите.
Сякаш знаеш,
че зачената си
в тъмнината,
търсиш начин
да скриеш следите
от...
твоето неизживяно детство...
Да, зная!
Зная! Боли...
когато ти откраднат
нещо толкова ценно...
(Всеки път,
когато се прераждаш,
умира нова звезда.
Небето от самотност стенеше,
пролива сълза след сълза...)
Затвори очи
поне за малко.
Нека светлината
за миг да
възкръсне.
Остави я
в теб да нахлуе,
защото отвориш ли очи -
в прах ще се превърне...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Инна Все права защищены
(6+)