Дарая, защо уби звездите?!
Ех, малка моя,
защо не повярва в чудесата,
които ти разказвах,
докато
те приспивах
в пулсиращата утроба?!
Защо избра пътя
към нищото,
над който тегне
злата прокоба?!
От малка не вярваш
в светлината.
Лесно бе
да прокълнеш
звездите.
Сякаш знаеш,
че зачената си
в тъмнината,
търсиш начин
да скриеш следите
от...
твоето неизживяно детство...
Да, зная!
Зная! Боли...
когато ти откраднат
нещо толкова ценно...
(Всеки път,
когато се прераждаш,
умира нова звезда.
Небето от самотност стенеше,
пролива сълза след сълза...)
Затвори очи
поне за малко.
Нека светлината
за миг да
възкръсне.
Остави я
в теб да нахлуе,
защото отвориш ли очи -
в прах ще се превърне...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Инна Всички права запазени
(6+)