14 янв. 2010 г., 16:13

Днес и сега

1.5K 0 5

Днес и сега




Малцина са умеещите да живеят днес...

А повечето хора готвят се за туй по-късно...

Към настоящето не проявяват капка интерес...

А само в миналите спомени се вкопчват непрекъснато...

Но миналото е единствено непоправимо!

И няма нивга да се върне...

Каквото е било – то вече си е отишло...

Защо ли се страхуваме ний бъдещето да прегърнем?

Защото неизвестно никому е неговото тайнствено русло...

Да се научим да живеем точно днес и както трябва!

Защото бъдещето се гради от днес!

Но миналото също нека не забравяме!

Да не изгубваме към него своя интерес!

Да се научим трябва днеска да живеем!

А не да се оплакваме от настоящия си ден...

Животът ни да не премине във разбор на миналото –

в него да не се пилеем!

А бъдещето да не всява страх за утрешния ден...

И нека пием подарените ни дни като прекрасно вино!

На глътки! На почивки! Не като вода!

За да не изгубят те от превъзходната си сила...

И да живеем днес – като за последно!

Защото всяко утре приближава бавно към смъртта...

 

 

 

Елена Найденова - Sun

 

 

Авторски клип по този стих:

http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-179825

 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Да се научим да живеем точно днес и както трябва!
    Защото бъдещето се гради от днес!"

    Просто и ясно - като живота!
  • Всъщност, това е рецептата за щастие- да се наслаждаваме на мига "днес и сега" , защото идва момент, в който с носталгия си спомняме за нещо, което не сме оценили на момента. Поздрав!
  • Мъдър стих, Елена - размислящ...
    Поздрави!
  • Поздравления!Наистина си права!Поздрав!
  • "И да живеем днес – като за последно!
    Защото всяко утре приближава бавно към смъртта..."
    Прекрасно си го казала!
    Поздрави, Елена!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...