Jan 14, 2010, 4:13 PM

Днес и сега

1.5K 0 5

Днес и сега




Малцина са умеещите да живеят днес...

А повечето хора готвят се за туй по-късно...

Към настоящето не проявяват капка интерес...

А само в миналите спомени се вкопчват непрекъснато...

Но миналото е единствено непоправимо!

И няма нивга да се върне...

Каквото е било – то вече си е отишло...

Защо ли се страхуваме ний бъдещето да прегърнем?

Защото неизвестно никому е неговото тайнствено русло...

Да се научим да живеем точно днес и както трябва!

Защото бъдещето се гради от днес!

Но миналото също нека не забравяме!

Да не изгубваме към него своя интерес!

Да се научим трябва днеска да живеем!

А не да се оплакваме от настоящия си ден...

Животът ни да не премине във разбор на миналото –

в него да не се пилеем!

А бъдещето да не всява страх за утрешния ден...

И нека пием подарените ни дни като прекрасно вино!

На глътки! На почивки! Не като вода!

За да не изгубят те от превъзходната си сила...

И да живеем днес – като за последно!

Защото всяко утре приближава бавно към смъртта...

 

 

 

Елена Найденова - Sun

 

 

Авторски клип по този стих:

http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-179825

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Да се научим да живеем точно днес и както трябва!
    Защото бъдещето се гради от днес!"

    Просто и ясно - като живота!
  • Всъщност, това е рецептата за щастие- да се наслаждаваме на мига "днес и сега" , защото идва момент, в който с носталгия си спомняме за нещо, което не сме оценили на момента. Поздрав!
  • Мъдър стих, Елена - размислящ...
    Поздрави!
  • Поздравления!Наистина си права!Поздрав!
  • "И да живеем днес – като за последно!
    Защото всяко утре приближава бавно към смъртта..."
    Прекрасно си го казала!
    Поздрави, Елена!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...