14.01.2010 г., 16:13

Днес и сега

1.5K 0 5

Днес и сега




Малцина са умеещите да живеят днес...

А повечето хора готвят се за туй по-късно...

Към настоящето не проявяват капка интерес...

А само в миналите спомени се вкопчват непрекъснато...

Но миналото е единствено непоправимо!

И няма нивга да се върне...

Каквото е било – то вече си е отишло...

Защо ли се страхуваме ний бъдещето да прегърнем?

Защото неизвестно никому е неговото тайнствено русло...

Да се научим да живеем точно днес и както трябва!

Защото бъдещето се гради от днес!

Но миналото също нека не забравяме!

Да не изгубваме към него своя интерес!

Да се научим трябва днеска да живеем!

А не да се оплакваме от настоящия си ден...

Животът ни да не премине във разбор на миналото –

в него да не се пилеем!

А бъдещето да не всява страх за утрешния ден...

И нека пием подарените ни дни като прекрасно вино!

На глътки! На почивки! Не като вода!

За да не изгубят те от превъзходната си сила...

И да живеем днес – като за последно!

Защото всяко утре приближава бавно към смъртта...

 

 

 

Елена Найденова - Sun

 

 

Авторски клип по този стих:

http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=bg-179825

 


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Да се научим да живеем точно днес и както трябва!
    Защото бъдещето се гради от днес!"

    Просто и ясно - като живота!
  • Всъщност, това е рецептата за щастие- да се наслаждаваме на мига "днес и сега" , защото идва момент, в който с носталгия си спомняме за нещо, което не сме оценили на момента. Поздрав!
  • Мъдър стих, Елена - размислящ...
    Поздрави!
  • Поздравления!Наистина си права!Поздрав!
  • "И да живеем днес – като за последно!
    Защото всяко утре приближава бавно към смъртта..."
    Прекрасно си го казала!
    Поздрави, Елена!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...