1 дек. 2012 г., 10:34

До прозореца 

  Поэзия » Другая
359 0 0

На топличко съм седнал до стъклото
и гледам малките  камбанки...
Изсипаните струи от небето,
от Бога падащите сенки!

Довчера тук бе знойно лято.
Сега при мен е Есенето!
Довчера слънцето ме гря богато,
сега това ми е отнето!

Дъждът вали... вали не спира...
Във сълзите се скри земята!
Усмивките и радостта умират...
А вятърът надеждите премята.

Преди туй враг ни беше зноят,
и с него свързвахме бедите,
сега стихията ни взе покоя,
и синината пред очите!

Не знам кое е по-добре за мене,
когато лято ме изгаря,
или когато зимата застене
ие лошота се заповтаря!









© Христо Славов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??