До прозореца
487
0
0
На топличко съм седнал до стъклото
и гледам малките камбанки...
Изсипаните струи от небето,
от Бога падащите сенки!
Довчера тук бе знойно лято.
Сега при мен е Есенето!
Довчера слънцето ме гря богато,
сега това ми е отнето!
Дъждът вали... вали не спира...
Във сълзите се скри земята!
Усмивките и радостта умират...
А вятърът надеждите премята.
Преди туй враг ни беше зноят,
и с него свързвахме бедите,
сега стихията ни взе покоя,
и синината пред очите!
Не знам кое е по-добре за мене,
когато лято ме изгаря,
или когато зимата застене
ие лошота се заповтаря!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Славов Все права защищены
