На топличко съм седнал до стъклото
и гледам малките камбанки...
Изсипаните струи от небето,
от Бога падащите сенки!
Довчера тук бе знойно лято.
Сега при мен е Есенето!
Довчера слънцето ме гря богато,
сега това ми е отнето!
Дъждът вали... вали не спира...
Във сълзите се скри земята!
Усмивките и радостта умират...
А вятърът надеждите премята. ...