До прозореца
483
0
0
На топличко съм седнал до стъклото
и гледам малките камбанки...
Изсипаните струи от небето,
от Бога падащите сенки!
Довчера тук бе знойно лято.
Сега при мен е Есенето!
Довчера слънцето ме гря богато,
сега това ми е отнето!
Дъждът вали... вали не спира...
Във сълзите се скри земята!
Усмивките и радостта умират...
А вятърът надеждите премята.
Преди туй враг ни беше зноят,
и с него свързвахме бедите,
сега стихията ни взе покоя,
и синината пред очите!
Не знам кое е по-добре за мене,
когато лято ме изгаря,
или когато зимата застене
ие лошота се заповтаря!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
