Дори и варненските улици
са място за целувки -
даже между устните
да се промъква вятър...
Мълчат забързано,
на отчуждени се преструват,
но завали ли -
приютяват ни под стрехите...
Самотата им споделяме
с бездомни кучета и чайки,
че зимни птици сме,
изгубили гнездата си...
Препъват ни...
Препъват ни с неравния си крясък
и ще ни се радват тайно,
докато дойдат
лястовиците...
© Красимир Чернев Все права защищены
изгубили гнездата си..."
Да!