Mar 23, 2015, 11:28 PM

Докато дойдат лястовиците

  Poetry » Love
1.2K 1 23

Дори и варненските улици

са място за целувки -

даже между устните

да се промъква вятър...

Мълчат забързано,

на отчуждени се преструват,

но завали ли -

приютяват ни под стрехите...

Самотата им споделяме

с бездомни кучета и чайки,

че зимни птици сме,

изгубили гнездата си...

Препъват ни...

Препъват ни с неравния си крясък

и ще ни се радват тайно,

докато дойдат

лястовиците...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Че зимни птици сме,
    изгубили гнездата си..."


    Да!
  • Всъщност твоето стихотворение е тъжно, Краси...Жалко за улиците, които са ни приютили, когато сме били самотни и които сме готови да изоставим,
    когато дойдат лястовиците...
    Поздрави за стиха!
  • Казват, че всъщност щастието е това, което ни се случва днес,
    докато кроим планове за утре, в този смисъл в интервала между
    зимата и лястовиците също има щастие, трябва само да имаме очи
    да го видим и желание да го приютим в сърцето си.
    Поздрави и от мен за прекрасния стих!
  • https://www.youtube.com/watch?v=vI8yzy0pDv8&index=5&list=RDEocLKUzsaoc
    Поздравления!
  • Краси, казват, че целувката била измислена от мъжа, който не намерил друг начин да затвори устата на жена си. Мисля, че с твойте лястовици развенчаваш този мит! Поздрави за прекрасния стих!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...