23.03.2015 г., 23:28

Докато дойдат лястовиците

1.2K 1 23

Дори и варненските улици

са място за целувки -

даже между устните

да се промъква вятър...

Мълчат забързано,

на отчуждени се преструват,

но завали ли -

приютяват ни под стрехите...

Самотата им споделяме

с бездомни кучета и чайки,

че зимни птици сме,

изгубили гнездата си...

Препъват ни...

Препъват ни с неравния си крясък

и ще ни се радват тайно,

докато дойдат

лястовиците...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Че зимни птици сме,
    изгубили гнездата си..."


    Да!
  • Всъщност твоето стихотворение е тъжно, Краси...Жалко за улиците, които са ни приютили, когато сме били самотни и които сме готови да изоставим,
    когато дойдат лястовиците...
    Поздрави за стиха!
  • Казват, че всъщност щастието е това, което ни се случва днес,
    докато кроим планове за утре, в този смисъл в интервала между
    зимата и лястовиците също има щастие, трябва само да имаме очи
    да го видим и желание да го приютим в сърцето си.
    Поздрави и от мен за прекрасния стих!
  • https://www.youtube.com/watch?v=vI8yzy0pDv8&index=5&list=RDEocLKUzsaoc
    Поздравления!
  • Краси, казват, че целувката била измислена от мъжа, който не намерил друг начин да затвори устата на жена си. Мисля, че с твойте лястовици развенчаваш този мит! Поздрави за прекрасния стих!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...