Плътта разходи своя дух
из лабиринта на живота.
Духът бе луд и сляп, и глух.
По детски влюби се в съдбата.
Игра си с близостта.
Създаде разстояния.
Не всички извървя,
натрупвайки познания.
Едно обикна, друго - не.
Но с всичко под небето
свикна. Което беше...
Бе.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены