Душа, подсладена с любов

Откакто му е дадено перото,

и въглена, и камъка от свише, 

човекът е научил, че каквото

с причина измълчи, ще го напише. 

А после закъснялото око, 

с така недоверчивия си поглед, 

дали ще разбере това писмо, 

или ще го подмине неугодно?... 

Тогава ще се случи немислимото,

а именно болезнения спор -

почасово, в света да бъдеш жив? 

Да бъдеш ли на себе си затвор? 

Понечил да нехаеш доброволно, 

пред нечие послание словесно, 

така и непрочел кому е болно, 

лъжлив ли е, наивен, или честен... 

Не си добре дошъл сред красотата, 

с хронично разболял те, далтонизъм. 

Всевиждаща е всяка слепота, 

в сравнение със взора ти отблизо. 

Не вкусвай от живота на твореца, 

от хляба и солта му, щом горчиш!

Жлъчта не заразява туй сърце, 

в душа, чиято обич ѝ сладнѝ! 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

17.12.2023