Dec 19, 2023, 11:05 AM

Душа, подсладена с любов

444 2 0

Откакто му е дадено перото,

и въглена, и камъка от свише, 

човекът е научил, че каквото

с причина измълчи, ще го напише. 

А после закъснялото око, 

с така недоверчивия си поглед, 

дали ще разбере това писмо, 

или ще го подмине неугодно?... 

Тогава ще се случи немислимото,

а именно болезнения спор -

почасово, в света да бъдеш жив? 

Да бъдеш ли на себе си затвор? 

Понечил да нехаеш доброволно, 

пред нечие послание словесно, 

така и непрочел кому е болно, 

лъжлив ли е, наивен, или честен... 

Не си добре дошъл сред красотата, 

с хронично разболял те, далтонизъм. 

Всевиждаща е всяка слепота, 

в сравнение със взора ти отблизо. 

Не вкусвай от живота на твореца, 

от хляба и солта му, щом горчиш!

Жлъчта не заразява туй сърце, 

в душа, чиято обич ѝ сладнѝ! 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

17.12.2023

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...