19.12.2023 г., 11:05

Душа, подсладена с любов

452 2 0

Откакто му е дадено перото,

и въглена, и камъка от свише, 

човекът е научил, че каквото

с причина измълчи, ще го напише. 

А после закъснялото око, 

с така недоверчивия си поглед, 

дали ще разбере това писмо, 

или ще го подмине неугодно?... 

Тогава ще се случи немислимото,

а именно болезнения спор -

почасово, в света да бъдеш жив? 

Да бъдеш ли на себе си затвор? 

Понечил да нехаеш доброволно, 

пред нечие послание словесно, 

така и непрочел кому е болно, 

лъжлив ли е, наивен, или честен... 

Не си добре дошъл сред красотата, 

с хронично разболял те, далтонизъм. 

Всевиждаща е всяка слепота, 

в сравнение със взора ти отблизо. 

Не вкусвай от живота на твореца, 

от хляба и солта му, щом горчиш!

Жлъчта не заразява туй сърце, 

в душа, чиято обич ѝ сладнѝ! 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

17.12.2023

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...