4 июн. 2021 г., 07:50

Душата ми е дом. 

  Поэзия » Любовная
349 3 5

Не помня преди теб. Дори не искам.
Незнайно как останах по без минало.
Така съм някак си почти пречистен.
(Дъжда в очите ми валя безспирно.)
Понеже питаш ме и ще ти кажа ясно -
Да, много ме болиш. До нетърпимост.
Обаче с теб и в миг прекрасност, 
превръщам болката във нежна сила... 
Тогава ти говоря със ръце. 
(От думите ми, пясъкът е малко повече.) 
Не те събирам в счупено сърце. 
Душата ми е дом за тази обич... 

 

Стихопат. 
Danny Diester 

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??