Душата ми е дом.
Не помня преди теб. Дори не искам.
Незнайно как останах по без минало.
Така съм някак си почти пречистен.
(Дъжда в очите ми валя безспирно.)
Понеже питаш ме и ще ти кажа ясно -
Да, много ме болиш. До нетърпимост.
Обаче с теб и в миг прекрасност,
превръщам болката във нежна сила...
Тогава ти говоря със ръце.
(От думите ми, пясъкът е малко повече.)
Не те събирам в счупено сърце.
Душата ми е дом за тази обич...
Стихопат.
Danny Diester
.
© Данаил Антонов All rights reserved.
