diesto (Данаил Антонов)
1039 617
4.06.2021 г., 7:50 ч.

Душата ми е дом. 

  Поезия » Любовна
347 3 5

Не помня преди теб. Дори не искам.
Незнайно как останах по без минало.
Така съм някак си почти пречистен.
(Дъжда в очите ми валя безспирно.)
Понеже питаш ме и ще ти кажа ясно -
Да, много ме болиш. До нетърпимост.
Обаче с теб и в миг прекрасност, 
превръщам болката във нежна сила... 
Тогава ти говоря със ръце. 
(От думите ми, пясъкът е малко повече.) 
Не те събирам в счупено сърце. 
Душата ми е дом за тази обич... 

 

Стихопат. 
Danny Diester 

. 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??