Единствен мой

Поэзия » Философская

1.6K 0 8

като стрела

префучавам

ЕДИНСТВЕН МОЙ,

през теб,

без секунда престой,

без помилване,

еднопосочно все напред

поваляйки

дървета,

къщи,

приятелства,

семейства,

маски,

и натежала,

попритъпена вече,

уморена с окаляна опашка

усъмнена

във верността на посоката

горчиво усмихвайки се

премного наясно с

летенето...

към неизбежния

непоправимия...

към

десятката.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

CrazyTsveti (Цветелина Александрова)

Десятката си е десятка, иначе защо го живеем тоя живот, ако не финализираме успешно , май малко мрачен хумор докарах

2012-12-06T22:27:09+02:00
ananel (Нелиса)

Тая десятка доста глави е изяла
Усещането за устрем е впечатляващо.

2012-12-03T15:13:24+02:00
CrazyTsveti (Цветелина Александрова)

Благодаря ви, че се отбихте, Микеле и Оксиморон!

2012-11-29T08:52:36+02:00
oksimoron (Христов)

**

2012-11-28T17:57:27+02:00
CrazyTsveti (Цветелина Александрова)

Благодаря, Ниа!

2012-11-28T17:46:28+02:00