Единствен мой

27.11.2012 г., 11:26 ч.

Поезия » Философска

1275 0 8

като стрела

префучавам

ЕДИНСТВЕН МОЙ,

през теб,

без секунда престой,

без помилване,

еднопосочно все напред

поваляйки

дървета,

къщи,

приятелства,

семейства,

маски,

и натежала,

попритъпена вече,

уморена с окаляна опашка

усъмнена

във верността на посоката

горчиво усмихвайки се

премного наясно с

летенето...

към неизбежния

непоправимия...

към

десятката.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

CrazyTsveti (Цветелина Александрова)

2012-12-06T22:27:09+02:00

Десятката си е десятка, иначе защо го живеем тоя живот, ако не финализираме успешно , май малко мрачен хумор докарах
ananel (Нелиса)

2012-12-03T15:13:24+02:00

Тая десятка доста глави е изяла
Усещането за устрем е впечатляващо.
CrazyTsveti (Цветелина Александрова)

2012-11-29T08:52:36+02:00

Благодаря ви, че се отбихте, Микеле и Оксиморон!
oksimoron (Христов)

2012-11-28T17:57:27+02:00

**
CrazyTsveti (Цветелина Александрова)

2012-11-28T17:46:28+02:00

Благодаря, Ниа!
nikkollina (Скорпионка)

2012-11-28T13:54:56+02:00

Поздрави и от мен!
CrazyTsveti (Цветелина Александрова)

2012-11-28T00:03:22+02:00

Радвам се, че ме съпреживяваш, Весе!
veesii70 (Веселка Стойнева)

2012-11-27T23:25:39+02:00

Отново поздравления,Цвети!!!Много ми хареса!