CrazyTsveti (Цветелина Александрова)
14 31
Nov 27, 2012, 11:26 AM

Единствен мой 

  Poetry » Phylosophy
1273 0 8

като стрела

префучавам

ЕДИНСТВЕН МОЙ,

през теб,

без секунда престой,

без помилване,

еднопосочно все напред

поваляйки

дървета,

къщи,

приятелства,

семейства,

маски,

и натежала,

попритъпена вече,

уморена с окаляна опашка

усъмнена

във верността на посоката

горчиво усмихвайки се

премного наясно с

летенето...

 

към неизбежния

непоправимия...

към

десятката.  

 

© Цветелина Александрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??