Цъфти в градината сама
ухаеща червена роза,
по нея капчици роса
блестят кат' бисерни мъниста.
Червеният листец потрепва,
напевно нещо си мълви
и сякаш за любов нашепва,
за стари рани и тъги.
Минават дните покрай нея,
летят и моите мечти
и иска ми се да запея
за младоста в щастливи дни.
И теб ще те откъснат, мила,
в цвета си нежност притаила.
Любов навярно те родила
и в любовта е твойта сила.
София
под: 24300
1986 година
© Хари Спасов Все права защищены