29 апр. 2017 г., 22:19  

Една роза

723 7 0

             Цъфти в градината сама

             ухаеща червена роза,

             по нея капчици роса

             блестят кат' бисерни мъниста.

 

             Червеният листец потрепва,

              напевно нещо си мълви

              и сякаш за любов нашепва,

              за стари рани и тъги.

 

              Минават дните покрай нея,

              летят и моите мечти

              и иска ми се да запея

              за младоста в щастливи дни.

 

              И теб ще те откъснат, мила,

              в цвета си нежност притаила.

              Любов навярно те родила

              и в любовта е твойта сила.

 

              София

              под: 24300

              1986 година

 

 

              

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...