Apr 29, 2017, 10:19 PM  

Една роза

  Poetry » Love
725 7 0

             Цъфти в градината сама

             ухаеща червена роза,

             по нея капчици роса

             блестят кат' бисерни мъниста.

 

             Червеният листец потрепва,

              напевно нещо си мълви

              и сякаш за любов нашепва,

              за стари рани и тъги.

 

              Минават дните покрай нея,

              летят и моите мечти

              и иска ми се да запея

              за младоста в щастливи дни.

 

              И теб ще те откъснат, мила,

              в цвета си нежност притаила.

              Любов навярно те родила

              и в любовта е твойта сила.

 

              София

              под: 24300

              1986 година

 

 

              

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...