Едно дете
По дървения мост на Тунджа*
върви едно дете.
Нарамило торбичка с книги
в училище да учи А,Бе,Ве.
В сърцето му шуми гората,
в очите слънцето искрѝ.
Върви,не стъпва по земята
изпълнено със радост и мечти...
То помни,няма да забрави
дъждът проливен на един април.
Войници с автомати пред вратата
и татко му-проклел съдбата...
И няма,няма да забрави
на Времето дъхът прогнил!
Онази нощ то легна си Мехмед,
на сутринта бе вече Михаил.
По моста стар на Тунджа
върви едно пораснало дете...
Макар и мъки,горести събрало,
че някой там с ботуши
душата му прегази...
България то нивга не намрази!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хари Спасов Все права защищены
