Sep 13, 2018, 1:34 PM

Едно дете 

  Poetry » Other
279 2 6

По дървения мост на Тунджа*

върви едно дете.

Нарамило торбичка с книги

в училище да учи А,Бе,Ве.

 

В сърцето му шуми гората,

в очите слънцето искрѝ.

Върви,не стъпва по земята

изпълнено със радост и мечти...

 

То помни,няма да забрави

дъждът проливен на един април.

Войници с автомати пред вратата

и татко му-проклел съдбата...

 

И няма,няма да забрави

на Времето дъхът прогнил!

Онази нощ то легна си Мехмед,

на сутринта бе вече Михаил.

 

По моста стар на Тунджа

върви едно пораснало дете...

Макар и мъки,горести събрало,

че някой там с ботуши

душата му прегази...

 

България то нивга не намрази!

© Хари Спасов All rights reserved.

-* река Тунджа.

Посветено на събитията от т. н. "Възродителен процес".

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??