21 июл. 2012 г., 13:35

Ежедневност

687 0 3

Почти приспахме любовта си.

Не я оставихме да диша.

Удавихме се във страстта си.

Сами си станахме излишни.

 

На излинели, скучни чувства

пришиваме  криле красиви,

а от възторзите изкуствени

не знаеме дали сме живи.

 

Дали са истински сърцата ни,

или измамно бутафорни.

Не съмва вече по лицата ни,

остават мислите ни спорни.

 

И делникът изглежда спорен –

насън ли е, или напротив.

Все търсим някой отговорен

за всичко. Даже за живота ни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...