Ежедневност
Почти приспахме любовта си.
Не я оставихме да диша.
Удавихме се във страстта си.
Сами си станахме излишни.
На излинели, скучни чувства
пришиваме криле красиви,
а от възторзите изкуствени
не знаеме дали сме живи.
Дали са истински сърцата ни,
или измамно бутафорни.
Не съмва вече по лицата ни,
остават мислите ни спорни.
И делникът изглежда спорен –
насън ли е, или напротив.
Все търсим някой отговорен
за всичко. Даже за живота ни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
