Почти приспахме любовта си.
Не я оставихме да диша.
Удавихме се във страстта си.
Сами си станахме излишни.
На излинели, скучни чувства
пришиваме криле красиви,
а от възторзите изкуствени
не знаеме дали сме живи.
Дали са истински сърцата ни,
или измамно бутафорни.
Не съмва вече по лицата ни,
остават мислите ни спорни.
И делникът изглежда спорен –
насън ли е, или напротив.
Все търсим някой отговорен
за всичко. Даже за живота ни.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
