Почти приспахме любовта си.
Не я оставихме да диша.
Удавихме се във страстта си.
Сами си станахме излишни.
На излинели, скучни чувства
пришиваме криле красиви,
а от възторзите изкуствени
не знаеме дали сме живи.
Дали са истински сърцата ни,
или измамно бутафорни.
Не съмва вече по лицата ни,
остават мислите ни спорни.
И делникът изглежда спорен –
насън ли е, или напротив.
Все търсим някой отговорен
за всичко. Даже за живота ни.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
