Ежедневност

Jul 21, 2012, 1:35 PM

Poetry » Other

543 0 3

Почти приспахме любовта си.

Не я оставихме да диша.

Удавихме се във страстта си.

Сами си станахме излишни.

На излинели, скучни чувства

пришиваме криле красиви,

а от възторзите изкуствени

не знаеме дали сме живи.

Дали са истински сърцата ни,

или измамно бутафорни.

Не съмва вече по лицата ни,

остават мислите ни спорни.

И делникът изглежда спорен –

насън ли е, или напротив.

Все търсим някой отговорен

за всичко. Даже за живота ни.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Serendepity (Ива Колева)

2012-07-26T12:48:32+03:00

Така е!Прекрасно е!
velikataniki (Николина Милева)

2012-07-22T16:50:46+03:00

Сърдечни поздрави и от мен,Нинкахубав
snake1 (Румяна Назакова)

2012-07-21T14:19:18+03:00

вярно е...и тъжно е...Темата е експлоатирана много от поети,но е при теб странно по ново звучаща..."Не съмва вече по лицата ни,
остават мислите ни спорни."