22 окт. 2008 г., 18:45

Есенен триптих

1K 0 6
На прозореца ми - есен.
Октомври се разлива
във душата ми.
 
  *     *     *


Лятото си тръгна тихомълком.
За да не го забравя
ми остави цветен шал.
 
  *     *     *
     

Старателно окъпани павета.
Ноември нежно ги повива
във мъгла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Адриана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не разбирам от хайку и н не знам дали това е хайку но ми харесва и ме облива със сладникава меланхолия защото така ми действа и есента...
  • Ех ,TeMiDa, опитвах се тоя път да съм по positive, инак ще ме вкарат в някоя странна категория .Мерси на всички .
  • Поздравче!
  • красиво
    Поздрав!
  • А листата бавно умират
    в къс тишина,
    както душата размива се
    тихо с дъжда.

    И крясъкът тъжен остава нечут...
    и вече ме няма,
    няма ме тук...

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...