jollyroger (Коста Качев)
16 1.5K

5 окт. 2012 г., 18:58

Есенна вечер...

Поэзия » Пейзажная

654 0 2

Есенна вечер...

Есен... Есен... Просто Есен!..

И макар че моят Свят

е все още весел... Весел...

Аз съм тъжен като цвят:

недокоснат, непогален,

нецелунат от дъжда...

Тъжен съм като на залез

позлатената ръжда...

И не знам: дали предчувствие

гложди моите гърди...

Дали нещо ме напуска,

или двете може би,

но в Душата ми залязват

много скъпи Светове...

... А препускат необяздени

Есенните ветрове...

д-р Коста Качев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0