Есенна вечер...
Есен... Есен... Просто Есен!..
И макар че моят Свят
е все още весел... Весел...
Аз съм тъжен като цвят:
недокоснат, непогален,
нецелунат от дъжда...
Тъжен съм като на залез
позлатената ръжда...
И не знам: дали предчувствие
гложди моите гърди...
Дали нещо ме напуска,
или двете може би,
но в Душата ми залязват
много скъпи Светове...
... А препускат необяздени
Есенните ветрове...
д-р Коста Качев
© Коста Качев All rights reserved.