5.10.2012 г., 18:58

Есенна вечер...

651 0 2

Есенна вечер...

 

Есен... Есен... Просто Есен!..

И макар че моят Свят

е все още весел... Весел...

Аз съм тъжен като цвят:

 

недокоснат, непогален,

нецелунат от дъжда...

Тъжен съм като на залез

позлатената ръжда...

 

И не знам: дали предчувствие

гложди моите гърди...

Дали нещо ме напуска,

или двете може би,

 

но в Душата ми залязват

много скъпи Светове...

... А препускат необяздени

Есенните ветрове...

 

д-р Коста Качев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...