5.10.2012 г., 18:58

Есенна вечер...

645 0 2

Есенна вечер...

 

Есен... Есен... Просто Есен!..

И макар че моят Свят

е все още весел... Весел...

Аз съм тъжен като цвят:

 

недокоснат, непогален,

нецелунат от дъжда...

Тъжен съм като на залез

позлатената ръжда...

 

И не знам: дали предчувствие

гложди моите гърди...

Дали нещо ме напуска,

или двете може би,

 

но в Душата ми залязват

много скъпи Светове...

... А препускат необяздени

Есенните ветрове...

 

д-р Коста Качев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...