Етюд за осъдени на мълчание
Ще ти го сложа там, където го поискаш,
но не и в мястото, с което често мислиш.
И зад купчините от сплетени тела
съглеждам червеи, пълзящи към целта.
Аз виждам как тунелът тъмен се отваря,
като око и път за новата ми вяра...
Далечен път от следващ аз предначертан,
когато бившият остане вече сам.
Дамоклевото време пак надвисва
и договор с Мефисто преподписва.
Но моето не му принадлежи -
затварям адовите си врати
и в капсулата на отвъдното приставам.
Захвърлил старостта си - млад оставам,
предаден от останалия свят...
Предаден ли си - значи си богат.
Щастлив ли си - то вече си нещастен.
Низвергнатият винаги е страстен.
Сгоден за сянката на своята съдба,
той е целунат от безкрайността.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
