Jan 28, 2018, 9:15 PM  

Етюд за осъдени на мълчание 

  Poetry
838 16 13

Ще ти го сложа там, където го поискаш,
но не и в мястото, с което често мислиш.
И зад купчините от сплетени тела
съглеждам червеи, пълзящи към целта.
Аз виждам как тунелът тъмен се отваря,
като око и път за новата ми вяра...
Далечен път от следващ аз предначертан,
когато бившият остане вече сам.
Дамоклевото време пак надвисва
и договор с Мефисто преподписва.
Но моето не му принадлежи -
затварям адовите си врати
и в капсулата на отвъдното приставам.
Захвърлил старостта си - млад оставам,
предаден от останалия свят...
Предаден ли си - значи си богат.
Щастлив ли си - то вече си нещастен.
Низвергнатият винаги е страстен.
Сгоден за сянката на своята съдба,
той е целунат от безкрайността.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Всеки мълчи за нещо, така сме устроени. И не всеки може да отхвърли ненужното, което го е затлачило. Адмирации за стиха!
  • Дълбоко философска поезия... Наситена с прозрения... Поздравявам те, Младене!
  • Да, Младене! Умееш я поезията с философско звучене, сякаш попадам в един безкраен тунел, а всяка дума е светлинката, която ме приближава към изхода! Поздрав и от мен!
  • Приковаващ старт и неочаквано развитие! Поздравления, Младене!
  • Това за предадения ми причини много болка - не ме успокоява мисълта, че съм богата, щом са ме предали! Гъмжи от философски прозрения тук!
  • Впечатляваща творба!
  • Бездънна е поезията ти, Младене! Толкова дълбоки са прозренията ти, че няма как да не предизвикваш възхищения! Благодаря ти, че споделяш с нас!
  • В непрогледния мрак на "Демоклевото време", принизено от ниските страсти на "пълзящи червей" и което преподписва договора с Мефистотел в образа на Дявола, лирическия сам преоткрива в сянката на своята съдба извисеността на душата в една друга реалност, макар низвегнат от свои и чужди.
    Прекрасно произведение, което въплъщава по неподражаем начин философските размисли върху смисъла на битието с мотиви от трагедията "Фауст" на Йохан Волфганг фон Гьоте.
    Не само поставям в Любими и те поздравявам сърдечно, Приятелю, но и запазвам твоя стих в мои Избрани произведения!
  • "Предаден ли си - значи си богат." -
    Успокояващо звучи, а центрофугата ни върти непрекъснато. Дали ще се събудим скоро?
  • Сгоден за сянката на своята съдба- виждаш в невидимото....много прозрения и много мъдрост-със сигурност ще го чета пак. Благодаря ти,че публикуваш!
  • На пръв поглед сбор от невъзможни съвместимости, но си абсолютно прав! Този, който има всичко има какво да губи и е уязвим. Преподписва с Мефисто. Този, който няма какво да губи е свободен.
  • Младене, поздравления за силната поетична изповед -"Етюд за осъдени на мълчание"
  • Това е викът на осъдените на мълчание.Той е скрит във всеки от нас.Трябва да имаш дързостта да го изкажеш.
Random works
: ??:??