11 авг. 2016 г., 19:42

***

1.3K 0 7

Не вярвам във магии, в чудеса,

не вярвам и в безкористното дело,

не вярвам да спася света

и знам – не съм момиче смело.

Не искам всичко да е в мен,

не искам и богатства, злато,

не ми е нужен и прекрасен ден,

защото се усмихвам аз, когато…

Когато си до мен и спиш,

когато ме усмихваш като луда,

когато във ръка ръката ми държиш,

когато с теб не трябва да съм друга.

Не, нямам нужда от света,

когато той е в теб и твоята усмивка –

какво прекрасно нещо е това,

че щастието във ръцете ми притихва.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...