Aug 11, 2016, 7:42 PM

***

  Poetry » Love
1.3K 0 7

Не вярвам във магии, в чудеса,

не вярвам и в безкористното дело,

не вярвам да спася света

и знам – не съм момиче смело.

Не искам всичко да е в мен,

не искам и богатства, злато,

не ми е нужен и прекрасен ден,

защото се усмихвам аз, когато…

Когато си до мен и спиш,

когато ме усмихваш като луда,

когато във ръка ръката ми държиш,

когато с теб не трябва да съм друга.

Не, нямам нужда от света,

когато той е в теб и твоята усмивка –

какво прекрасно нещо е това,

че щастието във ръцете ми притихва.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...