23 мар. 2016 г., 09:47

Фрагмент

639 0 14

възгледи

думички

страст срещу страст

търсихме улички

само за нас

там

покрай сградите бълващи дим

хубаво беше ни

да повървим

сънен и сгушен в теб

топлият свят

пролет очакваше

да разцъфтят

в прозата действия

знаещи как

нашето бъдеще да изградят

искахме

имахме

свой кръстопът

още обича ни

общият път

нека да споделим

миг светлина

докато извървим

с Теб песента

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви!
  • Като песен е изпята в лунна нощ,
    от думите ти лъха топлина...
    Благодаря
  • Намерила си вярната поетична уличка- продължавай да вървиш по нея.
  • Чудесно стихотворение, Лина!
  • Раде, наистина си тананиках "Хора и улици" докато обмислях текста. Браво, (раз)позна ме. Белла, понякога ми остава време за сайта-какво да се прави, при мен март, април, май и юни са много натоварени. Опитвам се да надниквам тук-там... Ирен, хубаво ми е да знам, че някой е повървял с мен... в своето далечно със своята усмивка. Вили, Еси, Любо, Гавраил, Любов, Мили Хора, радвам се на онова, което Е , а то ме прави щастлива. Сърдечни поздрави на Всички

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....